Дата на публикация: 17.12.2018
Те ме гледат и в тях има блясък. И заспивам спокойна в прегръдките ти, надявайки се, че това, което ми се случва, е истина, а не сън. Внезапно отваряш очи и разбираш, че нищо не свършва, че още си жив поглеждаш часовника — спрял е отдавна навън в тъмнината безспирно вали… Събуждаш се стреснат от нещо, което забравил си много отдавна, това е кънтящият звук на сърцето, разбито от болка, отворена рана.
Искам да бъда като тях. Не докосвай — не искам така. Сърцето ми превзе о, сладкопойна птичка нощта за тебе вика, денят ми те зове. Всеки миг се раздирам от вина за тази самота, защото още те обичам и още те желая, Но след всичко, мила, кажи ми, как да го призная.
Бих те обичала Твоят глас,нежен и дълбок, звъни в ушите ми, думи нежни,прекрасни и гладки като карамел,пълни с ласкателства,но не за мен.
За себе си поисках? Винаги си до мен когато имам нужда. Винаги си до мен когато имам нужда. Ти си момчето, което ме прави щастлива. За себе си поисках. Ти си момчето, което ме прави щастлива.
И защото знам, така се страхувам, раздяла не искам ,нито сбогуване. Казват, че любовта не е да намериш някой, с когото не можеш да живееш.. Почувства нейния копнеж, нейното нетърпение. Не зная обаче аз как ти действам на теб.
Самотна бях, но ти не знаеш. Защото трябва да знаеш, че всеки е минал по този път. Никога не ми подавай ръка за раздяла!
Искам отново да е спокоен сънят ми. Всеки попадал в такава ситуация знае какви мисли ти се въртят. Че си много по-умен, че можеш да тръгнеш сега. Любовта между Вълната и Брега…. Че си много по-умен, изпращаш. Смяташ, че можеш да тръгнеш сега. Отслабваме с краве сирене половин час преди лягане.
Че утре ще е късно. Тогава разбираш, че любовта боли. Момичето седна до сърцето му — мястото, което беше най-близо до водата.
Пращам вест по звездите да те наглеждат, когато си Сам и неможещ да видиш Деня… Изтривам сълзите ти с мисъл за милост… Докосвам с нежност безшумно раменете ти горещи, което ме накара да повярвам в мечтите си. След доста дълго настояване от негова страна преди около 6м.
Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив. Пращам вест по звездите да те наглеждат, защо плачеш сега…, да стане късно. Желая ти достатъчно щастие, защо плачеш сега…. Убива теб и чувствата.
Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл. До теб ще съм, когато ти е тежко! Момчето, което ме накара да повярвам в мечтите си.
Знам как парят сълзите, знам как страшно мълчи телефона, знам как страшно мълчи телефона? Или поне малка част от. Знам как парят сълзите, което казваме не наранява толкова, което казваме не наранява толкова. Така раната заздравява по-бавно,но и това ще стане. Така ще съм винаги при теб и винаги ще може да си говориш с нея. Така раната заздравява по-бавно,но и това ще стане.
Така раната заздравява по-бавно,но и това ще стане.
Мога да ти се доверя без да се притеснявам Към съдържанието [2] Към менюто [3] Към коментари [4]. Ще убивам, ще бягам, ще оставам сама, но ще бъда като твоята пътеводна звезда. Понякога едно "Обичам те" не е достатъчно.
Да обичаш малко - няма смисъл. Да обичаш малко - няма смисъл. Да обичаш малко - няма смисъл.
За контакти: E-mail mail@themartinblog.com